Кмет на с. Бачево

Росица  Чатлабашева

тел: 0885464650

Местоположение:

Селото е разположено на 4 км северно от Разлог, в най-ниските разклонения на Югозападна Рила. Надморската му височина е 920 м. През последните години успешно се развива планински и селски туризъм. В Бачево са изградени конни бази, които предлагат уроци по езда, разходки с коне и магарета, специализирана програма за терапевтична езда.

Население: 1 676 души

Личности родени в село Бачево:

Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина

Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров

Коста Атанасов (1870 - 1912), български революционер

Коста Ганджов (1866 - 1912), български революционер

Костадин Манушкин (1872 - 1912), български революционер

Росица Тоткова (22.10.1953), български политик от СДС

Исторически данни:

Археологически данни и находки показват, че землището около Бачево е населено още от праисторическия човек през каменната епоха. В м. „Грамадите” са намерени най-старите останки от човешки живот в района, те датират от V и VI  хилядолетие пр.н.е. В същата местност са намерени материали датирани от каменномедната епоха, от желязната епоха и от римско време.

Смята се, че землището в разложката котловина и Бачево са били населени от славянското племе „смолени” и заедно със завареното тракийско население създали постоянните жители на района.

Следи от тракийското и римско селище с некрополна могила са намерени в м. „Тополите” на юг от селото. В м. „Градището” на 5 км източно от селото са открити развалини на стара антична крепост. Останките на средновековна черква в м. „Марена” също свидетелстват за българско средновековно селище по тези земи, датиращо от девети до единадесети век.

В селото има изградена църква, която не е била разрушена дори по време на турското робство.

Около 1830 г. в Бачево е имало добре уредено училище, където свещеник и учител е бил Панайот Илиев. Днешното основно училище в селото до освобождението през 1912 г. е било начално.

Инфраструктура:

Бачево е едно от малкото села с почти изцяло изградена инфраструктура. На 100% канализирано, водопроводът е почти изцяло подновен, което позволява на жителите и гостите на селото да пият чиста Рилска вода. Голяма част от улиците са асфалтирани.

Културно наследство и традиции:

Бачево е съхранило вековни традиции и самобитна българска култура.  

На 1 януари в Бачево се организират и традиционният кукерски събор, по време на който млади и стари ентусиазирани жители се обличат в народни носии, маскират се с животински кожи и опашки, за да гонят злите духове.

От незапомнени времена жителите на Бачево празнуват Тодоровден или Конски Великден, също празник и на коневъда. За месните жители това е най-почитания празник. На този ден те изразяват своята любов към конете, които са най-ценното в живота на хората от селото. В центъра на Бачево с водосвет и ритуално захранване на конете започва празникът. Тази традиция в най-голяма степен е съхранена именно в тази част на страната. Дори развитието на самото село Бачево като туристически център е свързано с конете. Доказателство за това са 4–те конни бази в селото.

Всяка година на 6 май, Гергьовден, в м. „Пресвета”, на 1 км от Гергева скала, се прави курбан от жителите на Бачево, за здраве и плодородие. Вечерта срещу Гергьовден се извършва ритуала „Топене на китките”. Младите момичета от селото си приготвят хубави китки и като пеят песена „Росен дъжд зароси”, ги топят в глинен съд с вода, като всяко момиче си намисля желание, а на сутринта се раздават китките с пожелание то да се сбъдне.

На 15 август по традиция в м. „Цръквището” (старо оброчище), се прави курбан за здраве на селото, а в съботата преди празника в местността „Перивол” се организира младежки събор с песни и танци.

Фолклора винаги е бил в бита и съзнанието на местното население. В селото има сформирани мъжка певческа и женска фолклорна групи и танцов състав.

Туризъм:

На 6 км северно от Бачево се намира м. „Перивол”, чието името идва от персийски и означава „красива гледка”.

На по-малко от 20 минути пешеходна разходка или на 2 км от селото се намира природният феномен „Гергьова скала”, от където се открива невероятно пищна панорама на цялата Разложка котловина.

Според преданията в ранните години на християнството Св. Георги е живял по тези места и е закрилял християните. Подгонен заради това, той препуска с коня си през гората, стига до Гергева скала и пред него се изправя пропастта. Тогава Господ дава крила на коня му и така успява да се спаси. До ден днешен върху скалата личат отпечатъци от конски копита, преданието разказва че това са отпечатъците от коня на Св. Георги.

С дарения и доброволен труд жителите на селото изграждат нов параклис върху останките от древен параклис строен през 900 г.

На 2 км от село Бачево в м. „Ръждавец” има балнеосанаториум, изграден при минерален извор с лековита вода. До извора се достига по черен път, минаващ покрай два изкуствени водоема.  Лечебният ефект, който има минералната вода от извора „Банище” е уникален по отношение на стомашно-чревни заболявания, екземи, рани, заболявания на нервната система. На мястото са изградени два малки басейна, мъжки и женски, където чрез бани хората могат да се лекуват.

В местността на селото има отлични условия за планинско колоездене.

Изключително вълнуваща е възможността да вземете няколко урока по езда, а след това да се отдадете на езда през красивата природа в местността на Бачево. Ездата в природата е еднакво достъпна както за начинаещи, така и за напреднали ездачи.

Конна база: ККС „Русалиите” се намира на два километра от с. Бачево в м. „Стране”. Базата разполага с 15 коня: чистокръвни арабски, англо - арабски, източнобългарски, пинто /петнисти/.

Конна база: “Peri Volas” e разположена на 6 километра от гр. Разлог в красивата местност „Перивол”. След ездата или разходката можете да се насладите на домашно приготвената храна и чаша горски чай.

Кметове на село Бачево:

1930 г. - 1931 г. - Кръстьо Иванов Кулинчев

1931 г. - 1932 г. - Спас  Филимонов

1933 г. - 1935 г. - Борис  Иванов  Стоянчев

1936 г. - 1938 г. - Константин  Василев  Томов

1938 г. - 1939 г. – Живко  Христов  Якимов

1939 г. - 1940 г. - Боян Михов Ивчинов

1940 г. - 1941 г.- Кирил Илиев Зехиров

1941 г. - 1942 г.- Костадин Михайлов Крайнов

1942 г. - м.  IX  ,1944 г.- Божидар Лазаров Велеганов

м. X ,1944 г.- м.  IX  ,1945 г- Петър  Благов  Наков

м. X ,1945  г.- м. IX, 1947 г.- Филип  Иванов Попов

м. X ,1947  г.- м. III , 1948  г.- Никола  Йосифов Самарджиев

м. III , 1948 г.-  м. VI , 1949 г.- Коста Тодоров Стоянчев

м. VII, 1949 г.-  м. I , 1950  г.-  Васил  Николов  Попов

м. I , 1950  г.- м.VI 1950г. – Борис Петров Манушкин

м.VI 1950 г.- 1952 г.-Атанас Костов Манушкин

1953 г. - 1954 г. – Иван Запрев Стефанов

1954 г. - 1955 г. - Иван Костов Ганджов

1956 г. - 1960 г. – Коста Тодоров Стоянчев

1961 г. - 1962 г. - Атанас Костов Манушкин

1963 г. - 1982 г. - Стоимен  Кръстев  Ганджов

1983 г. - 1989 г. - Никола Томов Величков

1990 г. - 1991 г. – Тодор Иванов Петрински

1991 г. - 1995 г. - Костадин Иванов Пенджаков

1995 г. - 1999 г. - Иван Ангелов Керанов

1999 г. - 2003 г. - Кръстьо  Пантелеев Йочев

2003 г. -2015 - Соня Лазарова Кулинчева

2015 - до сега - Росица Костова Чатлабашева